В навечерието на поредното “Дерби на Варна” - можеби предпоследното, преди варненските “плебеи” да изпаднат отново в Б група, чувствата отново са смесени. Моряците са фаворити и на терена и извън него, но последните няколко мача срещу непретнциозни съперници показаха един проблем в нашия отбор - мотивацията! Точно тази, която най-често решава подобни мачове! През сезона до сега състава ни е прекалено кенсервативно избиран - не използваме дълбочината на скламейката, която имаме, не използваме родните си юноши, които по нищо не отстъпват на някои от “наемниците” в отбора! Юношески национали като Тошко Колев и Дани Димов търкат пейката за сметка на не по-качествени играчи като Петьо Костадинов, Даниел Георгиев и Радослав Бачев! Време е в Дербито това да се проемни! Да се надяваме този проблем да бъде решен от треньора и футболистите, защото тази победа е жизнено важна за нас, за нашата чест и не по-малко за доброто ни класиране през сезона - за да има нов Щутгарт - за да имаме нови поводи за радост и гордост!

От гледна точка на публиката, в подобни мачове винаги сме доказвали, че сме с класи над градските си съперници! Хореографиите ни са на светлинни години от техните, повече сме, по-силни сме, по обединени сме! И така ще бъде, защото знаем кои сме и знаем, че се борим за “Честта на Варна”. И нека отново бъдем там, нека бъдем заедно и заедно да победим!

Заповядайте в новия официален сайт на баскетболния отбор на Евроинс Черно море! Забавлявайте се!

БК ЕВРОИНС ЧЕРНО МОРЕ - ОФИЦИАЛЕН САЙТ

Почти двадесет дни след като бяхме в сърцето на Европа и видяхме за пореден път огромната разлика между нас и всички останали, по-западни от нас - дори и сърбите, аз събрах сили и емоция, за да разкажа за това невероятно пътуване. Като всички подобни и то започна доста трудно - имаше много неизвестност и поне 3600 километра, които чакаха да бъдат изминати. Перипетиите започнаха още на нашата граница - едно от момчетата беше със изтекъл паспорт - много гадна история, наложи се да го оставим там, на Калотина и със леко свити сърца да продължим. Преминаването през Сърбия мин напълно безпроблемно - все още нямаше умора, нямаше никакви проблеми с местните - беше прекалено лесно. В полунощ бяхме в Унгария. Сравнително бързо стигнахме до границата с Австрия, след като минахме покрай Будапеща. Там вече умората от дванадесетчасовото пътуване беше огромна, наложи се “смяна на караула”. По пътя през Австрия аз се опитвах са спя, и мисля че успях. Втория “пилот” издържа до Пасау в Германия, където спряхме за деветдесет мимутна почивка - точно толкова време ни трябваше да смажем противника идния следобед. От Пасау до Щутгарт пътя беше типично немска картинка - изпуснахме изхода на магистралата за Мюнхен и загубихме около 70 километра, попаднахме в задръстване което ни отне около 3 часа, но стиганме в Щутгарт напълно навреме. Настанихме се там без никакви проблеми (служителя в хостела беше такава шматка, че се опита да ни спести 40 евро, ама ние нали сме европейци и му показахме къде греши ). От там тръгнахме към стадиона, като за там хванахме У-бан линия 11, която отиваше точно на мястото, където трябваше. Имаше едно 15 минутно висене пред автомата за купуване на билети (това ми се случва за втори път, след едно подобно на гарата в Кьолн - силата ми очевидно не е в немския език! ). Рпстигнахме на стадиона със убеждението, че ще помним всичко това цял живот - така и се получи. Пред стадиона направихме това което правят всички истински фенове - изпихме по няколко бири :). За мача няма да разказвам, вижте сами:

Момчетата се представиха на ниво - като истински моряци! За съжаление 10 минути не стигнаха, за да променим историята. Но останахме в нея! Последва най-странната вечер от както съм футболен фен - бях изключително доволен от показаното, и изключително много ме болеше от мисълта, че можеше да празнуваме най-знамеития миг в живота си.

В този момент умората надделя и неутихмалите емоции преминаха в дълбок сън. На сведващия ден разгледахме забележителностите на града и тръгнахме към Прага. Там успяхме да се позабавляваме, обикаляме бирарии и кръчми, клубове и даже малко попрекалихме, но беше много хубаво. Трудното предстоеше - 1300 километра почти без смяна. С няколко почивки и едно объркване на пътя, в ранната неделна сутрин стигнахме в Белград и мъките започнаха! По неизвестна причина колата отказа, последва пътна помощ, студ, проливен дъжд и в крайна сметка след стабилно отръскване, късно пристигане в България, където ни посрещнаха безумните формалности на границата, отлагането на следващия ни мач, както и разочатрованието, че всичко приклучи. Последва дълга летаргия, която следва да приключи, надявам се, в неделя, когато ще видя момчетата отбново, и дано победим!

Това беше най-емоционалното ми и също толкова трудно футболно пътуване. Може да не тръгна никога отново, но се надявам живота да ми предостави избор! БЛАГОДАРЯ ВИ, МОРЯЦИ!

Настъпи мечтания момент - ще имам възможността да видя и подкрепя Черно море извън пределите на родината. Тук е мястото и сега е момента да дам подробности около пътуванто и информация за всички, които смятат да пътуват или просто се интересуват, какво точно ни предстои.

Тръгваме от София в 15:30 на 01.10.2008г. - сряда. За сега сме сигурни 2 коли от тук, очакваме и попълнения от Варна. Преминаваме Сръбската граница при Калотина и се насочваме към Унгария. При нормално стечение на обстоятелствата трябва да сме в Сегет - на унгарска територия около полунощ. Там следва  малка почивка, зареждане на резервоари и хапване. От там продължаваме директно покрай Будапеща, Виена и Мюнхен в посока Щутгарт. По план пътя е около 1680 км, което се очаква да направим за около 20 часа, останалото време е за граници, почивки и настаняване в Щутгарт. Там имаме резервирани нощувки в хостели на oколо 5 км от стадиона за по 25 евро на човек с включена закуска - по моето скромно мнение много добра цена. Та по плана следва да пристигнем в Щутгарт около 3-4 часа преди мача, да се настаним и да направим кратка опознавателна обиколка. След мача предстои размазване, независимо от резултата - ще обиколим кръчми и клубове.

На другия ден, когато се понаспим тръгваме в посока Прага - разстоянието е около 550 км, и мисля че за 6 часа би следвало да сме в столицата на Чехия, като преминем през култовия Пилзен. В Прага ще се отдадем на неповторимата чешка бира и наденичките, за които и сега като се сетя и ми потичат лигите! Там също имаме резервирани нощувки и отново със закуска. След Прага следва не толкова краткия път към къщи, който възлиза на около 1250 км.

Какво ни е необходимо за осъществяване на това Пан Европейско пътуване:

- Червени паспорти (преминаваме през Сърбия)

- застраховки “Зелена карта” за колите

- здравни застраховки “Злополука” за всички спътници

- Билети за мача

- някои провизии

- знамена, фанелки и шалове на Черно море - все пак трябва да се представим на ниво

- резервационни документи за Щутгарт и Прага

- карти и информация за местата, където ше бъдем

- много издържливост и добро настроение

Да си пожелаем безаварийно пътуване и успех на моряците!

Довечера в 18 часа започва мача, за който ще се говори много години напред! Мача, от който можем само да спечелим! Мача, който всеки фен чака половината от съзнателния си живот, и който си спомня през останалата половина! Какво ще стане никой не знае! Най-вероятно немската машина ще ни премаже! За нас като фенове остава това, да покажем и да докажем колко обичаме нашия Черно море! Да излезем от провинциалната си същност и да застанем на заслужения от играчите и ръководителите ни пиедестал на най-високо класирания български клуб в света! На най-стария и честолюбив клуб в България! Да - можем само да спечелим, защото можем да докажем, че сме заедно, че сме единни, че сме непобедими! Нека поне два часа няма “оставки”, нека поне два часа няма дразги и дребнавости! НЕКА БЪДЕМ ИСТИНСКИ МОРЯЦИ! УСПЕХ НА ЧЕРНО МОРЕ!

След отличното начало на сезона и победите в Европа и България последва демонстрация на старите ни слабости с глупава загуба от Черноморец. Предстои ни мач, в който трябва да докажем, че имаме място в челото на класирането - мач, в който трябва да влезем със самочувствие и най-вече със смелост! Време е да докажем, че можем да надиграем някой от “грандовете” в България, дори и на неговия стадион! Напоследък се говори все повече за нашия отбор, мача се определя като дерби! Трябва да използваме това внимание на всички и да ги накараме да се страхуват от нас! Айде МОРЯЦИ, МАЧКАЙТЕ!!!!

Какво мога да кажа - нито очаквах, дори и не съм мечтал да бъде толкова хубаво! Точно когато всичко беше срещу нас и спокойно можехме да си останем там, от където тръгнахме, ние избухнахме! Не съм си и мечтал, че ще чакам жребий за 3 път тази година! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА РАДОСТТА КОЯТО МИ ДОСТАВИХТЕ! АЙДЕ ЕВРОМОРЯЦИ!!!

Софи, незнам дали така е по-добре или не, но то се случи! Ти се случи! Дали не оцени какво имаш в ръцете си, или напротив, прецени, че то не е за теб, но ти реши да го направиш - реши да затръшнеш вратата! Да, разбира се, това е твое исконно право и аз не го оспорвам. Незнам също, дали е за добро или не е, но ти за пореден път ме прати в сериозен размисъл - нима, за да съм щастлив, аз не трябва да бъда себе си, защоко когато съм бил, нищо хубаво не ми се е случвало, или все не попадам на правилния човек? Дали ракетата е крива, или космоса й пречи? Заболя ме главата да мисля, да анализирам, да търся и така и не мога да открия, какво стана. Да, ти казваше, че си такава, но в играта бяхме двама - не може да не е зависело и от мен! Вероятно никога няма да открия верния отговор, няма и да намеря някой, който да може да ми помогне, и вероятно още много пъти ще си блъскам главата в стената и ще се питам “Какво стана?” От тук нататък нямам никакъв избор и ще продължа напред, не за друг, а за себе си! И няма да се променя, поне докато не открия достатъчно основание да го направя! Знам едно - ще ми липсваш, и то много! Ти вече ми липсваш! Със уникалното си присътвие, дори и с отсъстеито си, ти за толкова кратко ме накара да се чувствам така, както никога не съм се чувствал! И въпреки, че краят беше предизвестен и го исках, аз все още не мога да повярвам, че той дойде!

След всички гадости, след всичките мъки и нещастия, които ми се налага да преживявам напоследък, в този непрогледен мрак блесна нещо - отново се случи нещо, което не вярвах, че е възможно! За мен се намери мотивация, нещо ново, което да ми помогне да се справя с всички останали! И каква беше сетлинката в тунела - няма да повярвате, но тя ми беше доставена от моята работа, от моите колеги, от екипа, който много рядко ме разочарова. Когато се чувствах на дъното, когато бях забравил какво е да чуеш добра дума, когато не мислех, че ще успея да продължа напред и почти бях решил да се оттегля, да зарежа всичко, което постигнах с толкова много усилия, една добра дума, едно възнаградено (дори и не толкова заслужено) постижение ме върна в играта! От тук трябва да вървя само нагоре - то и не остана място по-надолу!

Време е да се съберем и отново да покажем защо сме тук! Нека безрезервно подкрепим любимия Черно море! Майната му на резултата, майната му на разстоянието, майната им на всички останали! Нека забравим споровете и критиките, поне за 90 минути и да бъдем това, от което има нужда нашият любим отбор! Виждате какво се случва на другите! Нека им покажем, че сме нещо повече! Нека запеем за МОРЯЦИТЕ!