След оспорвания първи тур на Избори 2011 (оспорван – не като резултат, а като брой на контестации и заявки за касиране), предстои втори тур, който ще излъчи крайния резултат – кой ще бъде новият Президент на РъБъ*.
Тук в най-силна степен властва максимата „На първи тур се галсува „ЗА“, а на втори „ПРОТИВ“, защото двете двойки, които се класираха на втори тур събират общо около 2 240 000 от около 6 700 000 имащи право на глас, което е точно една трета. Точно в това се крие уловката на тези избори. През цялата кампания, от всички посоки се чуваше: „Всички срещу ГЕРБ“, което комбинирано с принципа на втория тур споменат по-горе, и при традицията активността да не се промени(според мен тя даже ще се повиши, защото тук гласуването ще е значително по-лесно), означава, че несъмнено червените че получат трети поредем президентски мандат, и имайки пред вид кой дърпа конците при тях – трети пореден мандат на Гоце(по доказан вече съветски модел). Спекулира се с още една манипулация – че червената двойка би донесла някаква промяна – напротив, те само биха затвърдили статуквото, промяната всъщност би била донесена от Плевнелиев. Неслучайна беше реакцията на Иван Костов, който застана зад кандидата на ГЕРБ, не защото много го харесва, а защото на България не й трябва нова Тройна Коалиция след две години, която окончателно да ни върне в каменната ера (същата, в която ни остави Жан Виденов преди 14 години).
Така че ако искате промяна – ГЛАСУВАЙТЕ! Ако ви харесва статуквото – стойте си у дома, може да се разходите в парка, но при всички случаи през следващите няколко години замълчете!

За съжаление еуфорията, която ме обзе снощи веднага след като „стъпих“ на българска земя, продължи прекалено кратко. Беше заменена от познатата сива картинка със престъпно-червени оттенъци. Сутринта научих, че през нощта е взривен автомобила на, поне според мен, един от малкото независими журналисти в България – Сашо Диков( на пръв поглед се сещам за него и Иво Инджев). Кратък размисъл ме доведе до извода, че няма как това да е „дело“ на някой засегат от многобройните репортажи или разследвания – просто те до голяма степен не са назовавали точно и ясно виновници, а и освен това Сашо Диков никога не е афиширал някакви вражески отношения с когото и да било от „издигнатите“. Нещо повече има много хора, които не го обичат, но няма причина някой да взривява служебната му кола. Имайки пред вид момента, в който се случва това, според мен този атентат е дело на група хора, които целят дискредитиране на България, институциите, опраляващите и дори демокрацията, и то во очите на само на чужденците, а и на така или иначе предразположените към тоталтарен режим българи(те са повече, отколкото ми се иска). Всеки може да се досети за каква група говоря, но по-неприятното е, че тази група е „подклаждана“ от настоящата „Глава“… Още повече ме води до този извод това, че на гореспоменатия Иво Инджев не се случва нищо (не му желая злото по никакъв начин, просто злобата и отмъстителността на „системата“ рядко прощава на свободните) – та нали ако му се случи нещо следите веднага ще доведат към Дондуков… можеби нещо ще се случи веднага щом връзката с тази улица вече не е на лице…Хубавото е, че изборите ще преминат. Взрививете ще затихнат, поне за малко. Пожелавам успех на управляващите в разкриването и прибирането на организаторите на подобни груби нападения срещу нашата свобода, защото ако това не се случи тези организатори ще продължават да ни упраляват, а тогава жална ни майка.

Имам право да гласувам от около 11 години, а и преди това помня всички избори след 10ти ноември 1989. Сега, след като регистрацията за кандидат-президенстките двойки премина, мога да кажа съвсем отговорно, че за първи път ще имам истински мой кандидат в изборите – Светльо Витков. И до колкото виждам не съм единствения. За добро или за лошо от последния сериозен политически катаклизъм (януари 1997) изминаха повече от 14 години, и след осезаемото „отлепване“ през първите 3 от тях, тъмните сили се погрижиха да ни върнат отново в изходна позиция – да се стигне до там, че поредният месия да се окаже елементарен пожарникар и негов първи още по-елементарен помощник милиционер-физкултурник. За срам тези се оказват по-добри от предишните двама, които за 8 години отчаяха и най-големите оптимисти. И всичко това под „бодрата“ диригентска палка на лицето на тъмните сили в България. Ето точно заради това лице…. или ….онова, което Светльо го боли в песента (……..), е време на поста в България, от който наистина нищо не зависи, но трябва да е олицетворение на свободата, да застане човек, който е до такава степен освободен, че може да бъде независим. Е, защо да не се опитаме да потопим онези, които все съумяваха да изплуват в последните 20 години. Нека се опитаме да ги вземем с нас!
*Хиподил – Потъване нагоре

В изключително интересен мач моряците успяха да победят домакините си от Бургас със 72:71 за четвърти път този сезон. Развоя на мача за пореден път доказа това, че тези момчета може да нямат сериозен опит и високи заплати, но за сметка на това показват израстване във всеки следващ мач и показват все по-сериозна класа. Нещо повече – представянето през сезона показва завидно постоянство – имаме 8 победи срещу Черноморец и Спартак Плевен, нещо, което показва, че не допускаме да загубим, когато сме фаворити, независимо в гостуване или домакинство. За съжаление все още не сме постоянни в разстояние на един мач от 4 части, но в крайна сметка важното в момента е да се победи, независимо, че това се е случило за една част.

Дори и при многото допуснати грешки и пропуснати фаулове, отбора успя да извади мача, и то по толкова видимо спокоен начин, че чак им завидях от трибуните – независимо, че в средата на втората част губехме с 20 точки, сякаш всички знаеха, че на края ще победим, а точно това поведение на терена доведе до успеха!

От тук нататък остават два мача, в които можем да си „изберем“ противник за плейофите (победа срещу Балкан в последния кръг ще ги свали до 4то място за сметка на Рилски, които ще станат 3ти ако в следващия кръг победят Левски, в което съм убеден). Струва ми се, че не е възможно да спечелим 4тото място, просто защото Рилски няма да загубят от Плевен. Разбира се ако това се случи тогава ще трябва да стискаме палци на Левски и да бием наред, за да стигнем до полуфиналите, непостигането на което никак няма да е драма….

Не искам да пропускам и нещо за бургаската публика. Както вчера имах възможност да отбележа – гледал съм Черно море във всички зали от НБЛ, както и в повечето от „А“ група, но толкова коректна и възпитана публика не съм виждал, и то такава, която дори след като отбора им водеше с 20 точки и за 10 минути изостана с 8 още по-силно започна да подкрепя своите! Дори при очевидните глупости, които свиреха съдиите (тук искам да споделя, че изгонването на Пламен Алексиев беше безумно, а целта беше връщане на домакините в мача, което и се получи) и последвалите безумни компенсации, хората на трибуните гледаха и се радваха на баскетбола. Това беше впечатляващо!

Знаете ли защо Божо Аврамов и Тошко Стойков на практика сами победиха Левски на финала за Купата по баскетбол преди около месец? Ако вчера случайно сте гледали Левски – Черно море от залата на 4ти километър вие знаете отговора. Защото рано или късно всеки състезател си отмъщава на този набеден отбор пълен с палячовци, вечно подпиран от съдии, и въпреки всичко – вечно втори, ако на пътя му не се изправи Черно море! Кога ли Тити и неговата банда смешници ще разберат, че не си струва да се напрягат толкова, да харчат толкова пари и енергия за да спечелят поредната …. калъфка. Дано са щастливи от постигнатата „безценна“ победа над децата, баскетбола и спортсменството! Как ли би реагирал Тити ако на бърза атака някой го хване за крака и го свали на земята? Вероятно щеше да лежи и да се тръшка, докато не дойде линейка, за да го закара в болница! Ники Колев просто стана и продължи да играе, дори не се обърна, за да види македонския „сладур“ Чековски. След мача в очите на същия този  Ники имаше сълзи, но той все пак победи, защото неше достатъчно „голям“, за да стане и да продължи, а Чековски винаги ще си остане долу на земята, като гнусна змия.

Е, приятели със сини екипчета, дано можете са спите спокойно, след такива „представления“! И дано не ви се явяват Божо, Тошко, Васко и Сашо в просъница, обаче аз се съмнявам! Аз си мисля, че ще ви се явяват и на сън и на яве, и то все по-често! Честита победа, господа съдии!

В топлата и приятна съботна вечер на брега на Тунджа се очакваше баскетболен празник. Дори и след сериозната доза „успиване” от страна на „моряците”, които се надпреварваха да обясняват, колко сериозен отбор са изградили домакините, каква невероятна публика имат, какъв „АД” ни очаква с зала Диана, как двама играчи от основния състав са под въпрос, а Сашо Янев твърдо отпада, но ще пътува за Ямбол(последните две се оказаха истина). Резулта на пръв поглед имаше – „феновете” на домакините бяха завидно спокойни – нещо, което не съм виждал никога преди тяхно домакинство срещу Черно море, или както те ни наричат „Варна”. Не липсваха дежурни въпроси като „Къде е Варчев?” и „Този не е ли Радев, кога го взехте от Балкан, той е техен юноша, как не ви е срам да имате претенции, че сте млад отбор, този седми номер и четвърти номер са пенсионери”…. Иди обяснявай, че не всеки, който има малко по-остър нос, взима много борби и прави атрактивни „чадъри” всъщност не е Наско Радев (който освен това игра един сезон в Ямбол, а е наш юноша), и това, че Пламен Алексиев играе от много години не означава, че не е набор ’87… Както и да е…

Мачът започна спокойно, без много емоции в залата и при равностойна игра, което не притесни особено публиката и тя се наслаждаваше на театъра. За нещастие младите моряци, въпреки отсъствието на Сашо Янев се представяха отлично, с много бърза и комбинативна игра, и съумяха да поведат с 5-6 точки. При тази ситуация в залата започна леко нервнечене, безумни освирквания към съдиите и пълна липса на подкрепа към домакините.  В тези моменти на игрището се открояваше Нико Колев, който умело надиграваше Ники Върбанов и съумяваше да бележи във повечето от възможностите, които му се отдадоха, като показа и 100% успеваемост от линията за наказателни удари.  Все пак домакините с откъслечни точни стрелби и в благодарение на някои грешки на моряците, успяха да поведат с една точка на полувремето. Една ситуация се запечата в моето съзнание от това първо полувреме – при не толкова очевидно грешно решение на съдията в наша полза последва признание и връщане на топката на домакините от страна на Ники Колев.

За съжаление второто полувреме не се разви, както ни се искаше и загубихме мача с разлика, с която със сигурност не заслужавахме да загубим, но и по-малка, отколкото можеше да бъде. Ключов момент, за крайния резултат се оказа моментът, в който беше отсъден несъществуващ фаул в нападение на Ники Колев, който се оказа негов четвърти. Това автоматично го прати на пейката, а в този момент Ники Върбанов стана господар и в двете подкошият. Последва любимото ни компенсационно отсъждане(също толкова несъществуващ фаул), което допълнително натежа(събуди публиката, която явно предпочиташе да псува съдиите, вместо да подкрепя отбора си). От този момент нататък разликата растеше равномерно, а шансовете на моряците за победа се стопиха. Вече повярвалата във поредната си „велика” победа публиката „поиска” убийство, но нямаше кой да го стори. Две ситуации от четвъртата част изиграха ролята за окончателното проваляне на идеята за спортсменска игра и красив баскетбол, и докато първата(техническо нарушение срещу Ники Върбанов, който си поиска спорен фаул с кош, в ситуация, в която може да се спори, има или няма право), то втората показа колко пагубно влияние може да има цялостният облик на Ямбол (отбор, публика, ръководство, град и т.н.) върху един от считаните за супер таланти на българския баскетбол – Мартин Дурчев. При една безобидна ситуация той изпусна топката в задно поле и предстоеше или открадната топка за моряците, или върната топка. По друг начин виждаше нещата „звездата” Дурчев – той настигна нещастната топка и я изрита с всичка сила в стената. Последва техническо нарушение, което, както и предишното,беше прието от публиката с освирквания към съдиите, сякаш те имаха някакъв избор! Интересно как успя Мартин да стане такава звезда, че при 16 точки преднина за своя отбор да се ядоса толкова много на собствената си грешка, че да последва такава реакция. Дали той има изобщо някакво уважение към противника, публиката, играта, и дали начина да станеш голям играч е точно такъв?

Така или иначе мачът приключи, публиката си тръгна доволна(незнам какво задоволство можеш да намериш във факта, че си победил с 11 точки отбор на средна възраст 20 и малко години, без лидера си, и то същият този отбор, който във Варна те победи с 16, след като те водеше с 25). И дали местните осъзнават, че дори и с тази си селекция не могат да „смачкат” „детската градина на Варна”. Все пак победата си е победа, а победителите не ги съдят, но поведението на публиката не я прави победител, даже напротив – за пореден път публиката на Ямбол показа силно провинциален манталитет.

Още нещо ми направи силно впечатление. Интересно е, че в залата имаше „два комплекта” мажоретки – първите съвсем нормални – нищо за отбелязване. Вторите, обаче, определено скандализираха зрителите в залата – с повече от предизвикателно, клонящо към арогантност облекло(до колкото го имаше) и поведение тип – магистрални труженички, тези момичета и този който ги е допуснал на паркета, определено привлякоха вниманието, и също като представянето на домакините, показаха пълна липса на каквото и да е достойнство и спортсменски дух. Е, нищо ново под слънцето!

А какво ли ще стане с нашия отбор след един-два сезона? Само времето ще покаже. Сега виждаме просто дузина момчета, които играят баскетбол и видимо се забавляват на игрището! Вижте ги и вие, заслужава си!

Препечатвам текст, който открих сред коментарите към статия за Студентски град в Блога на Иво Инджев.

Публикуваното горе е детайл от нашия живот! Прекрасно показва до какви уродства и абсурди може да доведе липсата на ясна поиция и борбата на гражданското общество, което да бъде коректив на всяко пръкнало се безконтролно управление. Това интервю показва ситуация (търпяна с десетки години!!!), която далеч надминава гангстерските прояви в САЩ от началото на миналия век. Ето тук цопирам още един от съвременните ни абсурди, който намерих в блога на Едвин Сугарев:
Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по- често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ-“. След, като се посещава исул се попада на „големия“ доктор (тази титла е обидна) Маджунов.Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 Декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема, и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно. Но при посещението на 8ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са „докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, поневе от сливиците се стича секрет в дробовете му“. Неговият коментар към личната лекарка е- “ Ако много разбира, досега да го е излекувала“. Като оставим настрана махленският му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. В 8 часа на 8ми Декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците „заради това че са били подути вследствие болестта“. Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата „на 9ти“. На 9ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е “ Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони за да почерпите екипа провел операцията.“ Прегледа е махленски и трае буквално секунди. Коментара е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките. Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар- д-р Йорданов,тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор „- Маджунов, погледни си пациентката.“. Отговорът е “ добре е, да бъде изписана“. Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите.Дори успява да твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по- добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик “ Оспамокс“ и се прибира вкъщи. До последният ден, детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23ти Декември. Мнението на доктора е , че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта. Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобина е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00, детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване, детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3та градска болница за да асистира. Екипът от 3та градска излиза минути след като влиза с коментара „Викнаха ни късно, изпуснахме детето“. През това време никой не знаеше за кой е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето. Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата полиция , жалби, съдилища и т.н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата. Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителя, а нашето дете си заминава. На 27ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив „истината никога няма да излезе наяве, а и да излезне няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България“. Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментара на „тройната експертиза“ е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е „че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. На 28ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк „Бакърена Фабрика“. Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство. На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ.Гответе си пари братя, иначе нищо не ви чака. Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти. Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ? Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция? Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..
Какво е човешкият живот, сюжет за малък разказ!- А. П. Чехов.

Както обикновено се случва в моя живот, аз отново съм на кръстопът поставен пред сложният избор на къде да потегля – дали да предприема остър завой (не на ляво ), или да се опитам да запазя посоката, в която се движих последните 6-7 години. Нека обясня – става дума за тежките последици от финансовата криза върху моят отрасъл – проектирането и строителството.  Поради намаляването на обема работа конкретно в проектирането аз би следвало да се постарая да открия нови модели за развитие – моято собствено, и на моя работодател – нашите безкрайно добри продукти, в създаването на които вземам дейно участие, трябва да бъдато удачно представени. Оказва се, че ми предстои навлизане в слабо познати води, което е безкрайно интересно, но и безкрайно опасно. Все пак съм силно амбицирам да го направя.

Спечелихме бронзовите медали с честна и стойностна игра, класирахме се напълно заслужено за Евротурнирите, подписахме с един от най-качествените играчи в първенството ни! Всичко това носи много положителни очаквания за следващия сезон! Нека си пожелаем нов Европоход на любимият ни Черно море и АЙДЕ ЕВРОМОРЯЦИ!!!

След героично представяне срещу фаворита и носител на домакинско, съфийско и какво ли още не, предимство и ункиален обрат от 0:2 до 3:2 победи, любимият ни Черно море се класира на финал в Националната Баскетболна Лига!

Ще кажете: „Какво от това – нито е първият, нито последният финал, в последните години!?!“ Да добавим, че този ще е 13-ти или 14-ти финал на Черно море през последните 10 години, но това няма никакво значение – има уникална тръпка на прагаа на тези двубои – тръпка, която ги прави интересни, но и такава, която прави загубите тежки, която прави спорта интересен! Нека си пожелаем този пореден финал да бъде ознаменуван с титла, и все пак, че до тук стигат само два отбора – най-заслужилите, най-добрите! САМО ЧЕРНО МОРЕ!!!