Спечелихме бронзовите медали с честна и стойностна игра, класирахме се напълно заслужено за Евротурнирите, подписахме с един от най-качествените играчи в първенството ни! Всичко това носи много положителни очаквания за следващия сезон! Нека си пожелаем нов Европоход на любимият ни Черно море и АЙДЕ ЕВРОМОРЯЦИ!!!

След героично представяне срещу фаворита и носител на домакинско, съфийско и какво ли още не, предимство и ункиален обрат от 0:2 до 3:2 победи, любимият ни Черно море се класира на финал в Националната Баскетболна Лига!

Ще кажете: „Какво от това – нито е първият, нито последният финал, в последните години!?!“ Да добавим, че този ще е 13-ти или 14-ти финал на Черно море през последните 10 години, но това няма никакво значение – има уникална тръпка на прагаа на тези двубои – тръпка, която ги прави интересни, но и такава, която прави загубите тежки, която прави спорта интересен! Нека си пожелаем този пореден финал да бъде ознаменуван с титла, и все пак, че до тук стигат само два отбора – най-заслужилите, най-добрите! САМО ЧЕРНО МОРЕ!!!

За варненския спорт настана време разделно – случват се неща, които аз не си спомням в миналото – баскетболът и волейболът вече не радват варненските фенове както преди – прави го футболът! Как се стигна до тук. Някой фенове смятат, че проблема е в манталитета на треньорите и играчите. Да това е вярно, но този манталитет зависи до голяма степен от модела на управление – тук за мен се крие разковничето на успехите и неуспехите на любимите ни отбори.

Какво става във футболния отбор – от години в него се гради манталитет на победители, клубът се управлява по световни стандарти, на работата в него се гледа професионално и успехите не закъсняват – като се има пред вид собствениците , това не изненадва никого, очевидно големите успехи предстоят. Вече преодоляхме това, че допускахме лесни голове и елементарни загуби от „грандовете“ – до момента не сме допуснали гол във Варна срещу противник от топ 6 на първенството. Целите са поставени и никой в клуба не може да си позволи да го поставя на втори план.

На противоположния полюс е волейболният отбор на Черно море – превзет от самозван бизнесмен, който от години не влага нищо, а използва отбора за елементарно трупане на евтина популярност – е, балонът се спука и гореспоменатият президент – г-н Красимир Илиев публично се отказа от заеманата позиция – и толкова по-добре, така или иначе отборът ни изпадна от Лигата! Г-н Илиев, Черно море го е имало преди да се появит вашета антиволейболна осанка, ще го има и след това, така, че моля Ви, напуснете и забравете, че някога сте били тук. Ние не искаме вашето присъствие в отбора ни!

В баскетбола положението е аналогично, но с една идея по-добро. Тук имаме основен спонсор и президент на отбора, който обича спорта и се грижи със всички сили отбора да върви! Да ама НЕ! Пред него се изправя „непреодолимото“ препятствие – вездесъщият Симеон Варчев. Факт е, че той направи неизмеримо много за просперитета на варненския баскетбол в периода от 1982 до 2000 година, и реално традициите в клуба съществуват в благодарение на него. За съжаление от 10 години в клуба има сериозни финансови проблеми, които го превърнаха в самодържец – нашият клуб се превърна в мястото, където никой не може да бъде, без това да се харесва на Варчев. Резултатите от това не закъсняват – Черно море губи блясъка си с всеки сезон, феновете вече не искат да ходят на баскетбол, а играчите не знаят какво е Черно море! Те знаят само колко пари трябва да получат, за да излязат на игрището по веднъж седмично – и как няма да е така, като „този, от когото всичко зависи“ не дава и пет пари на кое място ще завърши отбора – за него всичко вече е източник на средства и влияние. Е, г-н Варчев – времето ви в Черно море изтече – оттеглете се с чест, защото в противен случай скоро ще си останете сам в празната и порутена зала, ще си живеете на стари лаври, а ние ще ви ненавиждаме!

В последните няколко дни забелязваме някой много интересни неща по улиците на София – сякаш наблюдаваме парад на боклукчийска техника – фирми се надпреварват да изсипват оскъдното съдържание на  кофи, кофички и контейнери в празни камиони, които безцелно обикалят улиците гордо носещо надписа „КризисТен щаб“. Ако човек гледа отстрани може да си помисли, че е настанал някакъв боклуджийски пир.

А дали някой се замисля какво всъщност става? В медиите се появиха информации, че този жълто-син(не, не става дума за отбора на Левски) „цирк“ струва на държавния бюджет около 30 милиона лева на седмица. И пак се връщаме на въпроса: „Какава е целта?“Ако можеше да се говори за криза то тя беше преди месец и половина, когато неизпълняващите задълженията си концесионери (сега основни кризисТно щабци), бяха изритани от кмета на София (точно поради това, че не си вършеха работата и града беше непочистен) – действие, което някак странно подразни централната власт….. Защо ли? Не са тайна близките отношения на собственика на „изританите“ с управляващите…. много е съмнително, къде отиват средстватасъбирани от данъкоплатците и колко струват предизборните кампании на някои партии? Замисляли ли сте се колко струва купуването на гласовете в един средно голям град като Благоевград или Ямбол, примерно, и от къде идват тези пари? Ами позамислете се, де!

А замисляли ли сте защо преди няколко месеца правителството и моята „любима“ министърка Масларова искаха да изпратят пенсионери на почивка в бетонния ад на Слънчев бряг? А знаете ли за близките отношения между един от основните играчи в бургаския регион и управляващите? Няма да използвам имена, защото с този текст не целя да осъждам бизнеса – той се старае да оцелее – тези, които трябва да бъдат съдени са тези, които продължават безочливо да ограбват всички нас!

Имам една идея, която взаимствах от един мой добър приятел – защо не бъде озаконено купуването на гласове – да се направи един пазар в който всяка партия и коалиция се бори за гласовете на избирателите и посредством финансови средства – тогава със сигурност те ще трябва да се осчетоводяват и да дойдат от някъде.

И да се върнем към темата за кризата – ако преглътнем задръстванията предизвикани от „щаба“ и пропиляните средства, идеята е много добра – на всеки в София – боклукчийски камион – ами така през 30-те години на 20 век Хитлер е преодолял депресията и хиперинфлацията в Германия, ако Виденов имаше акъла на Станишев, вероятно вече щяхме да сме построили „комунизъма“ ……. върху тонове боклук! Вместо това, обаче, ще живеем в новия прочит на „Жан-Жоржия“ – „България – СЕРГия на Саксо-Гоце-Доганщината“ ЧЕСТИТО!!!

В малките часове на 6 декември близо до дискотека в Студентски град в София се случи трагичен инцидент – поредният, който вкара в ковчег един млад човек и опечли неговото семейство. И настана скръб…. скръб, което за съжаление измести разума – от ляво и от дясно се заговриха куп глупости „Как да се справим с проблема“, „Защо избиват „цвета на нацията“ ни?“, „Трябва да има засилена охрана около заведенията в Студентски град!“, „На всеки „купонясващ“ студент – ченге да го пази от другите „купонясващи“!“ И какво всъщност се получава? Някой замисля ли се, за какво е предвиден този „Студентски град“? А какво се случва там в момента? Аз ще се опитам да го опиша от позицията на човек живял там и човек, който ежедневно минава от там – „кочина“ е слаба дума за това, което се случва там! Опитвали ли сте се да преминете с автомобил през централната улица на Студентски град в два часа през нощта примерно – та там има повече пияни вървящи по средата на улицата, отколкото може да срещнете по ракиено време в „долината на спирта“ близо до Бургас! Очевидно мястото е изпълнено с „жертви“, които очакват всеки друг да се грижи за тях, но не и те самите.
А как се стигна до това обезценяване на студентските ценности и висшето образование като цяло? Много просто – от една страна студентската общност е ясно отражение на обществото ни, от друга спомнете си онази предишна студентска общност, от която аз захванах можеби само една година – тя беше единна, тя беше силна, тя свали две правителства – никоя власт не би допуснала това да се повтори и за това в периода 2000-2002 година бяха създадени „гръоотводи“ – организации, които да обезсилят и разединят тази общност. Горе-долу в този период започна и масовото застрояване и изпълването на Студентски град със нощни заведения и средства за забавление. До тогава който искаше да отиде на дискотека или на кръчма трябваше да излезе от рамките на Студентски град – там където правилата са съвсем различни. Университетие се противопоствяха на тази тенденция за превръщане на Студентски град в място за забавления – режимите в общежитията се затягаха, бяха спрени купоните в читалните и в стаите – нещо, което веднага се отрази положително на материалната база. Ако тези мерки бяха последване и от спиране на забавленията отвън процеса щеше да бъде овладян, но как да стане това, при положение, че Студентски град стана арена на пране на пари, търговия с неимоверни количества алкохол, наркотици, проституция и т.н. – все неща, от които се храни мафията и посредством нея – упрвляващите! Как тези, от които се очаква да сложат рамки и регулация на нещата, които се случват в държавата могат да направят това, при положение, че по този начин същите биха отрязали огромен процент от приходите в собствените си партийни каси? Нима това, което се случи в последните години не е изнасяне на цялата организирана престъпност в посока на Студентски град? А замисляли ли сте се защо там има 5 чалга клуба, също толкова нормални дискотеки, десетки кръчни, които побират много повече от населението на самото градче. А какъв процент от живущите в тези „социални жилища“, плащащи месечен наем равен на стойността на едно тяхно вечерно напиване са студенти? А замисляли ли сте се, че студентите плащат семестриална такса, чиято стойност е реално съизмерима със стойността на едно тяхно осмодекемврийско напиване в Банско и половината от една преподаватеска заплата, примерно? Според вас това не е ли обезценяване на българското образование? Не е ли демотивиране на всички участници в него? И защо винаги правитествата са тези, които спират реформите искани от академичните съвети на големите университети? Защо даден университет е пред фалит в началото на всеки семестър, а студентите в него ходят пияни на леции, ако въобще се сетят да отидат?
Да се върнем към инцидента. Как се е стигнало до него? Какви са участниците. А приятелите на „жертвата“ – та те са „ангелчета“, явно! Някой направи ли си труда да им вземе алкохолни проби – лесно е да кажем – „те са убийци“, „те са зверове“! А защо мен никой не ми скача на бой просто ей така! Нима не е имало спречкване, разменени провокации! А какво са правили всички участници на това място по време на семестъра? Защо не са си били в стаите? Да никой не може да ограничи правото на млад човек да се забавлява, но замислете се, има ли нужда от заведения, барове, клубове в един студентски кампус – защо „тъпите американци“ в кампусите си допускат изграждане на спортни съоръжения, „кантийни“ – нещо като кафене, закусвалня или студентски стол, ако щете, не и дискотеки, кръчми и барове. Какво точно възпитаваме в идните си поколения – можеби алкохолизъм и повсеместна чалга култура? Кога обществото ще се погрижи да раздели „бедните студенти“ от „купонясващите“? До кога ще се казва – „Иди да се позабавляваш няколко години“? НЕ – студентските години не са време за забавление, те са време за индивидуално развитие – не за ДЕГРАДАЦИЯ!

След снощния мач в Плевен за пореден и надявам се последен път се питам (последен, защото следващия път ще попитам него): „Защо отново грешките на Даниел Димитров при воденето ма вчерашния мач бяха повече от правилните му решения?“
През този сезон притежаваме голям бюджет, осигурен от президента на клуба Асен Христов, притежаваме силна ротация, която използвана правилно може да спечели всеки мач – нямаме дефицити по постове, изпълнителите ни са качествени….. и какво от това – в ръководството на клуба ни се правят странни неща – да започнем от „Изпълнителния директор – д-р Борислав Ташев – каква е ролята му в клуба, освен да скача сякаш е станал поне световен шампион при постигането на една ротинна побед, макар и важна? Той спортно-технически или финансов директор е? С какво се занимава, че не може да вземе отношение по отношение на клуба – нито за играта и резултатите, нито за управлението му!? Ако от него зависи организацията около отбора, тогава мястото му не е на скамейката, а в ложите, ако е спортно-технически директор – нека стои на скамейката, но и нека се научи да си върши работата и да може да вземе отношение по баскетболните въпроси около този отбор.
Даниел Димитров – безспорно изключително противоречива личност – макар че игра при нас преди години той никога не е бил в добри отношения с публиката ни, което е много важно. Нещо повече – в кариерата си на треньор той неведнъв ни провокира и очерня пред национални медии, което аз лично никога няма да му простя – дори и най-големия ни враг сред баскетболната общественост Росен Барчовски не си е позволявал такова нещо! Всичко това би било незначителен проблем, ако старши треньора ни не правеше по поне 5-6 грешки на мач, от които до голяма степен зависи развоя на дадения мач, и ни донесе не една и две загуби, както и треперене до края на не един и два спечелени мача.
Анализа на вчерашния двубой никак не е в полза на Даниел – още в началото, след бързо натрупаните 2 фаула на Трънката (той по принцип бързо трупа фаулове), той беше оставен на игрището до третия си фаул, който дойде съвсем скоро и на практика го изкара от ротацията на отбора – ротация, която спечели повечето ни мачове до сега! Последва нова грешка – Александър Янев – младата надежда на варненския и български баскетбол беше държан цялата първа част на скамейката, след като влезе сам обърна развоя на мача, вкара три поредни тройки, хвана важни борби…. вместо треньора да го остави на игрището, той му отне игралното време за сметка на Симо Ценов, който определено не е в добра форма в момента. За съжаление с тези изпълнения глупостите не свършиха. След като мача беше вече обърнат и моряците започнаха да трупат увереност в победата заедно с разлика Даниел си „позволи“ да пусне още един наш юноша – Наско Пенев – чудесно, в труден мач е необходимо да дадеш почивка на основните си играчи, а и Наско показа сеиозни признаци на съживяване в предишните няколко мача. Мача беше за него – имахме много откраднати топки и нито една бърза атака. И в тази ситуация и след един правиле фаул треньора извади Наско след само 42 секунди игра… така и си останахме без кош от бърза атака до края на мача. Втория плеймейкър на отбора Пламен Алексиев не „помириса“ и секунда на игрището!?! ЗАЩО? Къде е грешката – Владимир Маринов беше избран измежду двамата и пратен в Плевен, очевидно е сметнат за по-безперспективния – е, добре, по-безперспективния е основен играч с над 20 минути на мач, а по-перспективния не влиза и за секуна! Какво да говорим за Тихомир Желев – какъв опит натрупа той? Как се търка скамейката на мъжете може би??? А защо в тимовия лист са записани 11 състезатели? Нямаме ли 12, които могат да бъдат там? Защо Дарин Великов си позволява да дава 17 игрови минути на Веско Георгиев, почти толкова Даниел даде на Сашо Янев, който вкара само 8 пъти повече точки? До кога ще ни залъгват с налагане на юноши и гонене на цели – с това треньорско поведение скоро ще останем и без юноши и без цели!

В навечерието на поредното „Дерби на Варна“ – можеби предпоследното, преди варненските „плебеи“ да изпаднат отново в Б група, чувствата отново са смесени. Моряците са фаворити и на терена и извън него, но последните няколко мача срещу непретнциозни съперници показаха един проблем в нашия отбор – мотивацията! Точно тази, която най-често решава подобни мачове! През сезона до сега състава ни е прекалено кенсервативно избиран – не използваме дълбочината на скламейката, която имаме, не използваме родните си юноши, които по нищо не отстъпват на някои от „наемниците“ в отбора! Юношески национали като Тошко Колев и Дани Димов търкат пейката за сметка на не по-качествени играчи като Петьо Костадинов, Даниел Георгиев и Радослав Бачев! Време е в Дербито това да се проемни! Да се надяваме този проблем да бъде решен от треньора и футболистите, защото тази победа е жизнено важна за нас, за нашата чест и не по-малко за доброто ни класиране през сезона – за да има нов Щутгарт – за да имаме нови поводи за радост и гордост!

От гледна точка на публиката, в подобни мачове винаги сме доказвали, че сме с класи над градските си съперници! Хореографиите ни са на светлинни години от техните, повече сме, по-силни сме, по обединени сме! И така ще бъде, защото знаем кои сме и знаем, че се борим за „Честта на Варна“. И нека отново бъдем там, нека бъдем заедно и заедно да победим!

Заповядайте в новия официален сайт на баскетболния отбор на Евроинс Черно море! Забавлявайте се!

БК ЕВРОИНС ЧЕРНО МОРЕ – ОФИЦИАЛЕН САЙТ

Почти двадесет дни след като бяхме в сърцето на Европа и видяхме за пореден път огромната разлика между нас и всички останали, по-западни от нас – дори и сърбите, аз събрах сили и емоция, за да разкажа за това невероятно пътуване. Като всички подобни и то започна доста трудно – имаше много неизвестност и поне 3600 километра, които чакаха да бъдат изминати. Перипетиите започнаха още на нашата граница – едно от момчетата беше със изтекъл паспорт – много гадна история, наложи се да го оставим там, на Калотина и със леко свити сърца да продължим. Преминаването през Сърбия мин напълно безпроблемно – все още нямаше умора, нямаше никакви проблеми с местните – беше прекалено лесно. В полунощ бяхме в Унгария. Сравнително бързо стигнахме до границата с Австрия, след като минахме покрай Будапеща. Там вече умората от дванадесетчасовото пътуване беше огромна, наложи се „смяна на караула“. По пътя през Австрия аз се опитвах са спя, и мисля че успях. Втория „пилот“ издържа до Пасау в Германия, където спряхме за деветдесет мимутна почивка – точно толкова време ни трябваше да смажем противника идния следобед. От Пасау до Щутгарт пътя беше типично немска картинка – изпуснахме изхода на магистралата за Мюнхен и загубихме около 70 километра, попаднахме в задръстване което ни отне около 3 часа, но стиганме в Щутгарт напълно навреме. Настанихме се там без никакви проблеми (служителя в хостела беше такава шматка, че се опита да ни спести 40 евро, ама ние нали сме европейци и му показахме къде греши ). От там тръгнахме към стадиона, като за там хванахме У-бан линия 11, която отиваше точно на мястото, където трябваше. Имаше едно 15 минутно висене пред автомата за купуване на билети (това ми се случва за втори път, след едно подобно на гарата в Кьолн – силата ми очевидно не е в немския език! ). Рпстигнахме на стадиона със убеждението, че ще помним всичко това цял живот – така и се получи. Пред стадиона направихме това което правят всички истински фенове – изпихме по няколко бири . За мача няма да разказвам, вижте сами:

Момчетата се представиха на ниво – като истински моряци! За съжаление 10 минути не стигнаха, за да променим историята. Но останахме в нея! Последва най-странната вечер от както съм футболен фен – бях изключително доволен от показаното, и изключително много ме болеше от мисълта, че можеше да празнуваме най-знамеития миг в живота си.

В този момент умората надделя и неутихмалите емоции преминаха в дълбок сън. На сведващия ден разгледахме забележителностите на града и тръгнахме към Прага. Там успяхме да се позабавляваме, обикаляме бирарии и кръчми, клубове и даже малко попрекалихме, но беше много хубаво. Трудното предстоеше – 1300 километра почти без смяна. С няколко почивки и едно объркване на пътя, в ранната неделна сутрин стигнахме в Белград и мъките започнаха! По неизвестна причина колата отказа, последва пътна помощ, студ, проливен дъжд и в крайна сметка след стабилно отръскване, късно пристигане в България, където ни посрещнаха безумните формалности на границата, отлагането на следващия ни мач, както и разочатрованието, че всичко приклучи. Последва дълга летаргия, която следва да приключи, надявам се, в неделя, когато ще видя момчетата отбново, и дано победим!

Това беше най-емоционалното ми и също толкова трудно футболно пътуване. Може да не тръгна никога отново, но се надявам живота да ми предостави избор! БЛАГОДАРЯ ВИ, МОРЯЦИ!

Настъпи мечтания момент – ще имам възможността да видя и подкрепя Черно море извън пределите на родината. Тук е мястото и сега е момента да дам подробности около пътуванто и информация за всички, които смятат да пътуват или просто се интересуват, какво точно ни предстои.

Тръгваме от София в 15:30 на 01.10.2008г. – сряда. За сега сме сигурни 2 коли от тук, очакваме и попълнения от Варна. Преминаваме Сръбската граница при Калотина и се насочваме към Унгария. При нормално стечение на обстоятелствата трябва да сме в Сегет – на унгарска територия около полунощ. Там следва  малка почивка, зареждане на резервоари и хапване. От там продължаваме директно покрай Будапеща, Виена и Мюнхен в посока Щутгарт. По план пътя е около 1680 км, което се очаква да направим за около 20 часа, останалото време е за граници, почивки и настаняване в Щутгарт. Там имаме резервирани нощувки в хостели на oколо 5 км от стадиона за по 25 евро на човек с включена закуска – по моето скромно мнение много добра цена. Та по плана следва да пристигнем в Щутгарт около 3-4 часа преди мача, да се настаним и да направим кратка опознавателна обиколка. След мача предстои размазване, независимо от резултата – ще обиколим кръчми и клубове.

На другия ден, когато се понаспим тръгваме в посока Прага – разстоянието е около 550 км, и мисля че за 6 часа би следвало да сме в столицата на Чехия, като преминем през култовия Пилзен. В Прага ще се отдадем на неповторимата чешка бира и наденичките, за които и сега като се сетя и ми потичат лигите! Там също имаме резервирани нощувки и отново със закуска. След Прага следва не толкова краткия път към къщи, който възлиза на около 1250 км.

Какво ни е необходимо за осъществяване на това Пан Европейско пътуване:

- Червени паспорти (преминаваме през Сърбия)

- застраховки „Зелена карта“ за колите

- здравни застраховки „Злополука“ за всички спътници

- Билети за мача

- някои провизии

- знамена, фанелки и шалове на Черно море – все пак трябва да се представим на ниво

- резервационни документи за Щутгарт и Прага

- карти и информация за местата, където ше бъдем

- много издържливост и добро настроение

Да си пожелаем безаварийно пътуване и успех на моряците!