След всички гадости, след всичките мъки и нещастия, които ми се налага да преживявам напоследък, в този непрогледен мрак блесна нещо – отново се случи нещо, което не вярвах, че е възможно! За мен се намери мотивация, нещо ново, което да ми помогне да се справя с всички останали! И каква беше сетлинката в тунела – няма да повярвате, но тя ми беше доставена от моята работа, от моите колеги, от екипа, който много рядко ме разочарова. Когато се чувствах на дъното, когато бях забравил какво е да чуеш добра дума, когато не мислех, че ще успея да продължа напред и почти бях решил да се оттегля, да зарежа всичко, което постигнах с толкова много усилия, една добра дума, едно възнаградено (дори и не толкова заслужено) постижение ме върна в играта! От тук трябва да вървя само нагоре – то и не остана място по-надолу!
Posted by: pennylanebg | август 27, 2008
Кой може да ме спаси?
Публикувано в За мен, Професионално изкривени | Етикети: Студио Баухаус Архитекти