В малките часове на 6 декември близо до дискотека в Студентски град в София се случи трагичен инцидент – поредният, който вкара в ковчег един млад човек и опечли неговото семейство. И настана скръб…. скръб, което за съжаление измести разума – от ляво и от дясно се заговриха куп глупости „Как да се справим с проблема“, „Защо избиват „цвета на нацията“ ни?“, „Трябва да има засилена охрана около заведенията в Студентски град!“, „На всеки „купонясващ“ студент – ченге да го пази от другите „купонясващи“!“ И какво всъщност се получава? Някой замисля ли се, за какво е предвиден този „Студентски град“? А какво се случва там в момента? Аз ще се опитам да го опиша от позицията на човек живял там и човек, който ежедневно минава от там – „кочина“ е слаба дума за това, което се случва там! Опитвали ли сте се да преминете с автомобил през централната улица на Студентски град в два часа през нощта примерно – та там има повече пияни вървящи по средата на улицата, отколкото може да срещнете по ракиено време в „долината на спирта“ близо до Бургас! Очевидно мястото е изпълнено с „жертви“, които очакват всеки друг да се грижи за тях, но не и те самите.
А как се стигна до това обезценяване на студентските ценности и висшето образование като цяло? Много просто – от една страна студентската общност е ясно отражение на обществото ни, от друга спомнете си онази предишна студентска общност, от която аз захванах можеби само една година – тя беше единна, тя беше силна, тя свали две правителства – никоя власт не би допуснала това да се повтори и за това в периода 2000-2002 година бяха създадени „гръоотводи“ – организации, които да обезсилят и разединят тази общност. Горе-долу в този период започна и масовото застрояване и изпълването на Студентски град със нощни заведения и средства за забавление. До тогава който искаше да отиде на дискотека или на кръчма трябваше да излезе от рамките на Студентски град – там където правилата са съвсем различни. Университетие се противопоствяха на тази тенденция за превръщане на Студентски град в място за забавления – режимите в общежитията се затягаха, бяха спрени купоните в читалните и в стаите – нещо, което веднага се отрази положително на материалната база. Ако тези мерки бяха последване и от спиране на забавленията отвън процеса щеше да бъде овладян, но как да стане това, при положение, че Студентски град стана арена на пране на пари, търговия с неимоверни количества алкохол, наркотици, проституция и т.н. – все неща, от които се храни мафията и посредством нея – упрвляващите! Как тези, от които се очаква да сложат рамки и регулация на нещата, които се случват в държавата могат да направят това, при положение, че по този начин същите биха отрязали огромен процент от приходите в собствените си партийни каси? Нима това, което се случи в последните години не е изнасяне на цялата организирана престъпност в посока на Студентски град? А замисляли ли сте се защо там има 5 чалга клуба, също толкова нормални дискотеки, десетки кръчни, които побират много повече от населението на самото градче. А какъв процент от живущите в тези „социални жилища“, плащащи месечен наем равен на стойността на едно тяхно вечерно напиване са студенти? А замисляли ли сте се, че студентите плащат семестриална такса, чиято стойност е реално съизмерима със стойността на едно тяхно осмодекемврийско напиване в Банско и половината от една преподаватеска заплата, примерно? Според вас това не е ли обезценяване на българското образование? Не е ли демотивиране на всички участници в него? И защо винаги правитествата са тези, които спират реформите искани от академичните съвети на големите университети? Защо даден университет е пред фалит в началото на всеки семестър, а студентите в него ходят пияни на леции, ако въобще се сетят да отидат?
Да се върнем към инцидента. Как се е стигнало до него? Какви са участниците. А приятелите на „жертвата“ – та те са „ангелчета“, явно! Някой направи ли си труда да им вземе алкохолни проби – лесно е да кажем – „те са убийци“, „те са зверове“! А защо мен никой не ми скача на бой просто ей така! Нима не е имало спречкване, разменени провокации! А какво са правили всички участници на това място по време на семестъра? Защо не са си били в стаите? Да никой не може да ограничи правото на млад човек да се забавлява, но замислете се, има ли нужда от заведения, барове, клубове в един студентски кампус – защо „тъпите американци“ в кампусите си допускат изграждане на спортни съоръжения, „кантийни“ – нещо като кафене, закусвалня или студентски стол, ако щете, не и дискотеки, кръчми и барове. Какво точно възпитаваме в идните си поколения – можеби алкохолизъм и повсеместна чалга култура? Кога обществото ще се погрижи да раздели „бедните студенти“ от „купонясващите“? До кога ще се казва – „Иди да се позабавляваш няколко години“? НЕ – студентските години не са време за забавление, те са време за индивидуално развитие – не за ДЕГРАДАЦИЯ!