След снощния мач в Плевен за пореден и надявам се последен път се питам (последен, защото следващия път ще попитам него): „Защо отново грешките на Даниел Димитров при воденето ма вчерашния мач бяха повече от правилните му решения?“
През този сезон притежаваме голям бюджет, осигурен от президента на клуба Асен Христов, притежаваме силна ротация, която използвана правилно може да спечели всеки мач – нямаме дефицити по постове, изпълнителите ни са качествени….. и какво от това – в ръководството на клуба ни се правят странни неща – да започнем от „Изпълнителния директор – д-р Борислав Ташев – каква е ролята му в клуба, освен да скача сякаш е станал поне световен шампион при постигането на една ротинна побед, макар и важна? Той спортно-технически или финансов директор е? С какво се занимава, че не може да вземе отношение по отношение на клуба – нито за играта и резултатите, нито за управлението му!? Ако от него зависи организацията около отбора, тогава мястото му не е на скамейката, а в ложите, ако е спортно-технически директор – нека стои на скамейката, но и нека се научи да си върши работата и да може да вземе отношение по баскетболните въпроси около този отбор.
Даниел Димитров – безспорно изключително противоречива личност – макар че игра при нас преди години той никога не е бил в добри отношения с публиката ни, което е много важно. Нещо повече – в кариерата си на треньор той неведнъв ни провокира и очерня пред национални медии, което аз лично никога няма да му простя – дори и най-големия ни враг сред баскетболната общественост Росен Барчовски не си е позволявал такова нещо! Всичко това би било незначителен проблем, ако старши треньора ни не правеше по поне 5-6 грешки на мач, от които до голяма степен зависи развоя на дадения мач, и ни донесе не една и две загуби, както и треперене до края на не един и два спечелени мача.
Анализа на вчерашния двубой никак не е в полза на Даниел – още в началото, след бързо натрупаните 2 фаула на Трънката (той по принцип бързо трупа фаулове), той беше оставен на игрището до третия си фаул, който дойде съвсем скоро и на практика го изкара от ротацията на отбора – ротация, която спечели повечето ни мачове до сега! Последва нова грешка – Александър Янев – младата надежда на варненския и български баскетбол беше държан цялата първа част на скамейката, след като влезе сам обърна развоя на мача, вкара три поредни тройки, хвана важни борби…. вместо треньора да го остави на игрището, той му отне игралното време за сметка на Симо Ценов, който определено не е в добра форма в момента. За съжаление с тези изпълнения глупостите не свършиха. След като мача беше вече обърнат и моряците започнаха да трупат увереност в победата заедно с разлика Даниел си „позволи“ да пусне още един наш юноша – Наско Пенев – чудесно, в труден мач е необходимо да дадеш почивка на основните си играчи, а и Наско показа сеиозни признаци на съживяване в предишните няколко мача. Мача беше за него – имахме много откраднати топки и нито една бърза атака. И в тази ситуация и след един правиле фаул треньора извади Наско след само 42 секунди игра… така и си останахме без кош от бърза атака до края на мача. Втория плеймейкър на отбора Пламен Алексиев не „помириса“ и секунда на игрището!?! ЗАЩО? Къде е грешката – Владимир Маринов беше избран измежду двамата и пратен в Плевен, очевидно е сметнат за по-безперспективния – е, добре, по-безперспективния е основен играч с над 20 минути на мач, а по-перспективния не влиза и за секуна! Какво да говорим за Тихомир Желев – какъв опит натрупа той? Как се търка скамейката на мъжете може би??? А защо в тимовия лист са записани 11 състезатели? Нямаме ли 12, които могат да бъдат там? Защо Дарин Великов си позволява да дава 17 игрови минути на Веско Георгиев, почти толкова Даниел даде на Сашо Янев, който вкара само 8 пъти повече точки? До кога ще ни залъгват с налагане на юноши и гонене на цели – с това треньорско поведение скоро ще останем и без юноши и без цели!