В рамките на последните два дни се изхаби повече мастило, за да се оплюват близнаците Деян и Калоян Иванови, отколкото струват всичките им критикари взети заедно. Стигнахме до там шеф на телевизия да обявява, че ще блокира баскетбола в доверената му медия.

Не разбирам как така в България, винаги, успелите са лоши, невъздържани, невъзпитани и най-вече неуважителни! Как така безупречните български спортни журналисти бяха бойкотирани и рязани от велики и световнопроизнати спортисти като Христо Стоичков, Любо Пенев, Стилиян Петров, Радостин Стойчев, Матей Казийски, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Деян и Калоян Иванови…….

Да, на едните работата им е да тичат, скачат, бележат – да играят, да се раздават за да побеждават. На другите – да ги отразяват – такива каквито са. Резултатите на спортистите всички ги виждаме – всеки може да си направи изводите. Ако не са достатъчно добри, те губят и не са успешни спортисти. Какво обаче се случва с некадърните спортни журналисти – тези, които не се справят с работата си. Има ли право човек, който не прави разлика между Констанца и Тимишоара, който не може да различи пресечка от заслон, който смята контразаслон за защите прийом, да се нарече добър спортен журналист? Има ли право един журналист да нарича зрителите си селяни, а лидерите на отбора си да не различава? Има ли право друг да твърди, че ме представлява, като иска да изгони най-добрите български спортисти от националния отбор?

Всички знаем отговора! Професионалния спортист печели на игрището, професионалния журналист го отразява подобаващо! Останалото е липса на професионализъм!

Вчера станахме свидетели на нещо безпрецедентно! Един от най-големите в световната музика поиска оставка на правителството на олигархията в България. Направи го ясно и недвусмислено.

Да, за вас става дума! Не е грешка, не е лъжа! По света вече знаят за вашата игричка с България. Колкото и да обяснявате, че Роджър е луд, болен, пропаднал, маргинален и т.н., този световноизвестен, гениален музикант с доста леви, и със сигурност антивоенни възгледи, ви разкри. Време е да разберете посланието! А то е: „ОСТАВКА!“ Не чакайте 04.09, заминавайте си веднага!

* Автор на снимката е Илиян Ружин

Някога, преди много години, когато бях малък, когато виждах какво се случваше около мен, си мечтаех един ден да живея нормално. Мечтаех си не да съм богат и известен, а да имам семейство и хубава работа. И ето – имам всичко това, то не е много, но е достатъчно. Но защо нищо около мен не е нормално?

Знам защо! Виждам го, мога да го опиша и обясня. Днес съм на улицата, по собствено желание, за да кажа, да извикам не тези, които искат около мен да продължава всичко да е ненормално, че не ги искам!

Не искам да ви виждам, не искам да ви чувам, не искам да завися от вас. Никога и по никакъв начин не съм ви позволявал да търгувате с моя живот, с моята свобода, а вие продължавате да го правите. Идете си, заедно с олигархично мафиоткия си модел. Идете си, за да могат моите деца да останат! Идете си, защото знам, че се опитвате да ме лъжете, да ме обиждате, да ме използвате! Идете си, разкрити сте! И този път не се връщайте по никаква форма! Нито като леви, нито като псевдо десни, нито като националисти, нито като нихилисти, нито като анархисти! 

В „СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ КЪМ ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. ВАРНА И ОБЩИНА ВАРНА“, чл.5(3) Е оставена „широко отворена“ врата за допускане на ново застрояване в Морската градина! Според тази алинея ново застрояване се допуска въз основа на одобрен план (всчко ново застрояване се допуска въз основа на одобрен план – това не е никаква спирачка), съобразен с принципите на консервацията и реставрацията (тези не са регламентирани в наредба и съответно не са еднозначни), и отнесени към оптимален етап на изграждане на парка(ето това изречение отвързва ръцете на желаещите да застрояват!!!). По тази алинея не е регламентиран орган, комисия или специфична наредба, която да дава ясни правила за застрояване – това означава, че евентуални ПУПове за тези зони ще се гледат по каналния ред, което ще даде възможност те да минат безпрепятствено. Приемането и вписването на ОГП с този текст в Държавен вестник, на практика ще раздроби проблема на множество малки такива, които малко по малко, със отделни ПУПове, ще нанесат трайни и необратими щети върху Морската градина! Това трябва да се спре!

След оспорвания първи тур на Избори 2011 (оспорван – не като резултат, а като брой на контестации и заявки за касиране), предстои втори тур, който ще излъчи крайния резултат – кой ще бъде новият Президент на РъБъ*.
Тук в най-силна степен властва максимата „На първи тур се галсува „ЗА“, а на втори „ПРОТИВ“, защото двете двойки, които се класираха на втори тур събират общо около 2 240 000 от около 6 700 000 имащи право на глас, което е точно една трета. Точно в това се крие уловката на тези избори. През цялата кампания, от всички посоки се чуваше: „Всички срещу ГЕРБ“, което комбинирано с принципа на втория тур споменат по-горе, и при традицията активността да не се промени(според мен тя даже ще се повиши, защото тук гласуването ще е значително по-лесно), означава, че несъмнено червените че получат трети поредем президентски мандат, и имайки пред вид кой дърпа конците при тях – трети пореден мандат на Гоце(по доказан вече съветски модел). Спекулира се с още една манипулация – че червената двойка би донесла някаква промяна – напротив, те само биха затвърдили статуквото, промяната всъщност би била донесена от Плевнелиев. Неслучайна беше реакцията на Иван Костов, който застана зад кандидата на ГЕРБ, не защото много го харесва, а защото на България не й трябва нова Тройна Коалиция след две години, която окончателно да ни върне в каменната ера (същата, в която ни остави Жан Виденов преди 14 години).
Така че ако искате промяна – ГЛАСУВАЙТЕ! Ако ви харесва статуквото – стойте си у дома, може да се разходите в парка, но при всички случаи през следващите няколко години замълчете!

За съжаление еуфорията, която ме обзе снощи веднага след като „стъпих“ на българска земя, продължи прекалено кратко. Беше заменена от познатата сива картинка със престъпно-червени оттенъци. Сутринта научих, че през нощта е взривен автомобила на, поне според мен, един от малкото независими журналисти в България – Сашо Диков( на пръв поглед се сещам за него и Иво Инджев). Кратък размисъл ме доведе до извода, че няма как това да е „дело“ на някой засегат от многобройните репортажи или разследвания – просто те до голяма степен не са назовавали точно и ясно виновници, а и освен това Сашо Диков никога не е афиширал някакви вражески отношения с когото и да било от „издигнатите“. Нещо повече има много хора, които не го обичат, но няма причина някой да взривява служебната му кола. Имайки пред вид момента, в който се случва това, според мен този атентат е дело на група хора, които целят дискредитиране на България, институциите, опраляващите и дори демокрацията, и то во очите на само на чужденците, а и на така или иначе предразположените към тоталтарен режим българи(те са повече, отколкото ми се иска). Всеки може да се досети за каква група говоря, но по-неприятното е, че тази група е „подклаждана“ от настоящата „Глава“… Още повече ме води до този извод това, че на гореспоменатия Иво Инджев не се случва нищо (не му желая злото по никакъв начин, просто злобата и отмъстителността на „системата“ рядко прощава на свободните) – та нали ако му се случи нещо следите веднага ще доведат към Дондуков… можеби нещо ще се случи веднага щом връзката с тази улица вече не е на лице…Хубавото е, че изборите ще преминат. Взрививете ще затихнат, поне за малко. Пожелавам успех на управляващите в разкриването и прибирането на организаторите на подобни груби нападения срещу нашата свобода, защото ако това не се случи тези организатори ще продължават да ни упраляват, а тогава жална ни майка.

Имам право да гласувам от около 11 години, а и преди това помня всички избори след 10ти ноември 1989. Сега, след като регистрацията за кандидат-президенстките двойки премина, мога да кажа съвсем отговорно, че за първи път ще имам истински мой кандидат в изборите – Светльо Витков. И до колкото виждам не съм единствения. За добро или за лошо от последния сериозен политически катаклизъм (януари 1997) изминаха повече от 14 години, и след осезаемото „отлепване“ през първите 3 от тях, тъмните сили се погрижиха да ни върнат отново в изходна позиция – да се стигне до там, че поредният месия да се окаже елементарен пожарникар и негов първи още по-елементарен помощник милиционер-физкултурник. За срам тези се оказват по-добри от предишните двама, които за 8 години отчаяха и най-големите оптимисти. И всичко това под „бодрата“ диригентска палка на лицето на тъмните сили в България. Ето точно заради това лице…. или ….онова, което Светльо го боли в песента (……..), е време на поста в България, от който наистина нищо не зависи, но трябва да е олицетворение на свободата, да застане човек, който е до такава степен освободен, че може да бъде независим. Е, защо да не се опитаме да потопим онези, които все съумяваха да изплуват в последните 20 години. Нека се опитаме да ги вземем с нас!
*Хиподил – Потъване нагоре

В изключително интересен мач моряците успяха да победят домакините си от Бургас със 72:71 за четвърти път този сезон. Развоя на мача за пореден път доказа това, че тези момчета може да нямат сериозен опит и високи заплати, но за сметка на това показват израстване във всеки следващ мач и показват все по-сериозна класа. Нещо повече – представянето през сезона показва завидно постоянство – имаме 8 победи срещу Черноморец и Спартак Плевен, нещо, което показва, че не допускаме да загубим, когато сме фаворити, независимо в гостуване или домакинство. За съжаление все още не сме постоянни в разстояние на един мач от 4 части, но в крайна сметка важното в момента е да се победи, независимо, че това се е случило за една част.

Дори и при многото допуснати грешки и пропуснати фаулове, отбора успя да извади мача, и то по толкова видимо спокоен начин, че чак им завидях от трибуните – независимо, че в средата на втората част губехме с 20 точки, сякаш всички знаеха, че на края ще победим, а точно това поведение на терена доведе до успеха!

От тук нататък остават два мача, в които можем да си „изберем“ противник за плейофите (победа срещу Балкан в последния кръг ще ги свали до 4то място за сметка на Рилски, които ще станат 3ти ако в следващия кръг победят Левски, в което съм убеден). Струва ми се, че не е възможно да спечелим 4тото място, просто защото Рилски няма да загубят от Плевен. Разбира се ако това се случи тогава ще трябва да стискаме палци на Левски 😦 и да бием наред, за да стигнем до полуфиналите, непостигането на което никак няма да е драма….

Не искам да пропускам и нещо за бургаската публика. Както вчера имах възможност да отбележа – гледал съм Черно море във всички зали от НБЛ, както и в повечето от „А“ група, но толкова коректна и възпитана публика не съм виждал, и то такава, която дори след като отбора им водеше с 20 точки и за 10 минути изостана с 8 още по-силно започна да подкрепя своите! Дори при очевидните глупости, които свиреха съдиите (тук искам да споделя, че изгонването на Пламен Алексиев беше безумно, а целта беше връщане на домакините в мача, което и се получи) и последвалите безумни компенсации, хората на трибуните гледаха и се радваха на баскетбола. Това беше впечатляващо!

Знаете ли защо Божо Аврамов и Тошко Стойков на практика сами победиха Левски на финала за Купата по баскетбол преди около месец? Ако вчера случайно сте гледали Левски – Черно море от залата на 4ти километър вие знаете отговора. Защото рано или късно всеки състезател си отмъщава на този набеден отбор пълен с палячовци, вечно подпиран от съдии, и въпреки всичко – вечно втори, ако на пътя му не се изправи Черно море! Кога ли Тити и неговата банда смешници ще разберат, че не си струва да се напрягат толкова, да харчат толкова пари и енергия за да спечелят поредната …. калъфка. Дано са щастливи от постигнатата „безценна“ победа над децата, баскетбола и спортсменството! Как ли би реагирал Тити ако на бърза атака някой го хване за крака и го свали на земята? Вероятно щеше да лежи и да се тръшка, докато не дойде линейка, за да го закара в болница! Ники Колев просто стана и продължи да играе, дори не се обърна, за да види македонския „сладур“ Чековски. След мача в очите на същия този  Ники имаше сълзи, но той все пак победи, защото неше достатъчно „голям“, за да стане и да продължи, а Чековски винаги ще си остане долу на земята, като гнусна змия.

Е, приятели със сини екипчета, дано можете са спите спокойно, след такива „представления“! И дано не ви се явяват Божо, Тошко, Васко и Сашо в просъница, обаче аз се съмнявам! Аз си мисля, че ще ви се явяват и на сън и на яве, и то все по-често! Честита победа, господа съдии!

В топлата и приятна съботна вечер на брега на Тунджа се очакваше баскетболен празник. Дори и след сериозната доза „успиване” от страна на „моряците”, които се надпреварваха да обясняват, колко сериозен отбор са изградили домакините, каква невероятна публика имат, какъв „АД” ни очаква с зала Диана, как двама играчи от основния състав са под въпрос, а Сашо Янев твърдо отпада, но ще пътува за Ямбол(последните две се оказаха истина). Резулта на пръв поглед имаше – „феновете” на домакините бяха завидно спокойни – нещо, което не съм виждал никога преди тяхно домакинство срещу Черно море, или както те ни наричат „Варна”. Не липсваха дежурни въпроси като „Къде е Варчев?” и „Този не е ли Радев, кога го взехте от Балкан, той е техен юноша, как не ви е срам да имате претенции, че сте млад отбор, този седми номер и четвърти номер са пенсионери”…. Иди обяснявай, че не всеки, който има малко по-остър нос, взима много борби и прави атрактивни „чадъри” всъщност не е Наско Радев (който освен това игра един сезон в Ямбол, а е наш юноша), и това, че Пламен Алексиев играе от много години не означава, че не е набор ’87… Както и да е…

Мачът започна спокойно, без много емоции в залата и при равностойна игра, което не притесни особено публиката и тя се наслаждаваше на театъра. За нещастие младите моряци, въпреки отсъствието на Сашо Янев се представяха отлично, с много бърза и комбинативна игра, и съумяха да поведат с 5-6 точки. При тази ситуация в залата започна леко нервнечене, безумни освирквания към съдиите и пълна липса на подкрепа към домакините.  В тези моменти на игрището се открояваше Нико Колев, който умело надиграваше Ники Върбанов и съумяваше да бележи във повечето от възможностите, които му се отдадоха, като показа и 100% успеваемост от линията за наказателни удари.  Все пак домакините с откъслечни точни стрелби и в благодарение на някои грешки на моряците, успяха да поведат с една точка на полувремето. Една ситуация се запечата в моето съзнание от това първо полувреме – при не толкова очевидно грешно решение на съдията в наша полза последва признание и връщане на топката на домакините от страна на Ники Колев.

За съжаление второто полувреме не се разви, както ни се искаше и загубихме мача с разлика, с която със сигурност не заслужавахме да загубим, но и по-малка, отколкото можеше да бъде. Ключов момент, за крайния резултат се оказа моментът, в който беше отсъден несъществуващ фаул в нападение на Ники Колев, който се оказа негов четвърти. Това автоматично го прати на пейката, а в този момент Ники Върбанов стана господар и в двете подкошият. Последва любимото ни компенсационно отсъждане(също толкова несъществуващ фаул), което допълнително натежа(събуди публиката, която явно предпочиташе да псува съдиите, вместо да подкрепя отбора си). От този момент нататък разликата растеше равномерно, а шансовете на моряците за победа се стопиха. Вече повярвалата във поредната си „велика” победа публиката „поиска” убийство, но нямаше кой да го стори. Две ситуации от четвъртата част изиграха ролята за окончателното проваляне на идеята за спортсменска игра и красив баскетбол, и докато първата(техническо нарушение срещу Ники Върбанов, който си поиска спорен фаул с кош, в ситуация, в която може да се спори, има или няма право), то втората показа колко пагубно влияние може да има цялостният облик на Ямбол (отбор, публика, ръководство, град и т.н.) върху един от считаните за супер таланти на българския баскетбол – Мартин Дурчев. При една безобидна ситуация той изпусна топката в задно поле и предстоеше или открадната топка за моряците, или върната топка. По друг начин виждаше нещата „звездата” Дурчев – той настигна нещастната топка и я изрита с всичка сила в стената. Последва техническо нарушение, което, както и предишното,беше прието от публиката с освирквания към съдиите, сякаш те имаха някакъв избор! Интересно как успя Мартин да стане такава звезда, че при 16 точки преднина за своя отбор да се ядоса толкова много на собствената си грешка, че да последва такава реакция. Дали той има изобщо някакво уважение към противника, публиката, играта, и дали начина да станеш голям играч е точно такъв?

Така или иначе мачът приключи, публиката си тръгна доволна(незнам какво задоволство можеш да намериш във факта, че си победил с 11 точки отбор на средна възраст 20 и малко години, без лидера си, и то същият този отбор, който във Варна те победи с 16, след като те водеше с 25). И дали местните осъзнават, че дори и с тази си селекция не могат да „смачкат” „детската градина на Варна”. Все пак победата си е победа, а победителите не ги съдят, но поведението на публиката не я прави победител, даже напротив – за пореден път публиката на Ямбол показа силно провинциален манталитет.

Още нещо ми направи силно впечатление. Интересно е, че в залата имаше „два комплекта” мажоретки – първите съвсем нормални – нищо за отбелязване. Вторите, обаче, определено скандализираха зрителите в залата – с повече от предизвикателно, клонящо към арогантност облекло(до колкото го имаше) и поведение тип – магистрални труженички, тези момичета и този който ги е допуснал на паркета, определено привлякоха вниманието, и също като представянето на домакините, показаха пълна липса на каквото и да е достойнство и спортсменски дух. Е, нищо ново под слънцето!

А какво ли ще стане с нашия отбор след един-два сезона? Само времето ще покаже. Сега виждаме просто дузина момчета, които играят баскетбол и видимо се забавляват на игрището! Вижте ги и вие, заслужава си!